Loading

Конкурс за Художествени Произведения

Време за възкръсване

   

  За ползата от спечелените и Не спечелените конкурси

 

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

 

Когато едно художествено произведение спечели конкурс, авторът и текстът получават известност и признание. Това е реклама за твореца и начин повече читатели  и издатели да се заинтересуват от него.

Обикновено сме свикнали да мислим, че когато наша творба, участваща в конкурс, не е сред наградените или номинираните, е неуспех. Някои го приемат като поражение, други като лична обида и се отказват от повече участия.

Какъв е смисълът да пускаме наше произведение да се бори в различни национални или регионални творчески състезания, ако то не печели или не е в челната престижна финална група?

Ако лекоатлет не постига награди в една дистанция, може би е по-подходящ за друга. Великият Андерсен е опитвал години наред да пробие с разкази, но не е успявал. Докато не е открил, че може да владее и споделя магията на приказките с читателите. Може вашият случай да е такъв. Щом не се получава с поезия, защо не опитате с проза? Или обратно?

Причината може да бъде и друга. За да покори връх, алпинистът никога не тръгва неподготвен. Той не е нахвърлял на две – на три нещо в торбата, понеже му е хрумнало утре да изкатери Еверест. Участва се с качествени, проверени и премислени поне по няколко пъти творби. Най-малкото, от уважение към журито, което е длъжно да изчете всички изпратени писания.

Журито най-често отнася обвиненията за това, че текстът на твореца Х не е сред номинираните или наградените. Едно наистина добро произведение не би трябвало да бъде пропуснато, но субективният фактор е факт, ала има и друго – ако някой много иска да покори планинска височина, а не му стигат силите въпреки усилията и тренировките, каква вина за това има самият връх? С други думи, щом не мога да пея, как мога да стана оперна певица?

Ползата от участието в различни конкурси е и подтик да се създават нови творби. Количеството води до качествено подобрение. Поне в повечето случаи. Щом една машина не работи, ръждясва. Перото на твореца трябва да създава произведения на художественото слово, за да бъде в добра форма.

Особено внимание би трябвало да обръщаме на образователните конкурси и по възможност да се включваме в повече от тях. Най-малкото, защото те акцентират на придобиването на умения, нужни за създаването на качествен текст.  Когато се научим как се пише диалог, пейзаж, как се прави добра завръзка и кулминация, значи сме пристъпили крачка напред в процеса на авторското ни усъвършенстване.

„Аз съм гениален,  произведенията ми са перфектни, но членовете на журито са корумпирани (некадърни).“ - реплика, която чуваме постоянно. Да играем на Сърдитко Петко в случая няма нужда. Когато се натрупат няколко неуспешни опити в литературни състезания, логично е да направим диагностика на своето творческо ниво, да се консултираме със специалист, на когото имаме доверие, да се откажем или да продължим да пишем.

Наградите от конкурси не винаги са показател колко добър е един творец или не. Факт е, че участвайки в литературно състезание, ние трупаме опит, нашите текстове се четат, имената ни стават популярни.

Била съм, и в момента съм от двете страни на „барикадата“ – участник в регионални, национални и международни конкурси, но и жури в такива. Като състезател съм била и  сред наградените, и сред Не наградените. Това не ме е спряло да творя, само е било стимул да работя повече. Като жури, изчитайки множество творби, съм се запознавала с нови талантливи пера, които, макар и да не са били сред наградените, съм запомняла и после съм търсила  и техни други текстове.

Изкачването и покоряването на планински върхове не е за хора със слаби характери, на които или вятърът им е виновен, или слънцето, или облаците. Упоритост, дори инат, качествени произведения, донякъде и късмет са нужни за спечелването на литературни конкурси. Но дори да не е награден, фактът, че творецът е създал произведение и го е пуснал да се сравнява с други, вече е от голяма полза и за текста, и за автора.

Така че наградени или не – творете, тренирайте, приемайте нови литературни предизвикателства. Еверест може и да не се окаже толкова недостижим с времето.

 

Време за възкръсване

  За ползата от спечелените и Не спечелените конкурси

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Когато едно художествено произведение спечели конкурс, авторът и текстът получават известност и признание. Това е реклама за твореца и начин повече читатели  и издатели да се заинтересуват от него.

Обикновено сме свикнали да мислим, че когато наша творба, участваща в конкурс, не е сред наградените или номинираните, е неуспех. Някои го приемат като поражение, други като лична обида и се отказват от повече участия.

Какъв е смисълът да пускаме наше произведение да се бори в различни национални или регионални творчески състезания, ако то не печели или не е в челната престижна финална група?

Ако лекоатлет не постига награди в една дистанция, може би е по-подходящ за друга. Великият Андерсен е опитвал години наред да пробие с разкази, но не е успявал. Докато не е открил, че може да владее и споделя магията на приказките с читателите. Може вашият случай да е такъв. Щом не се получава с поезия, защо не опитате с проза? Или обратно?

Причината може да бъде и друга. За да покори връх, алпинистът никога не тръгва неподготвен. Той не е нахвърлял на две – на три нещо в торбата, понеже му е хрумнало утре да изкатери Еверест. Участва се с качествени, проверени и премислени поне по няколко пъти творби. Най-малкото, от уважение към журито, което е длъжно да изчете всички изпратени писания.

Журито най-често отнася обвиненията за това, че текстът на твореца Х не е сред номинираните или наградените. Едно наистина добро произведение не би трябвало да бъде пропуснато, но субективният фактор е факт, ала има и друго – ако някой много иска да покори планинска височина, а не му стигат силите въпреки усилията и тренировките, каква вина за това има самият връх? С други думи, щом не мога да пея, как мога да стана оперна певица?

Ползата от участието в различни конкурси е и подтик да се създават нови творби. Количеството води до качествено подобрение. Поне в повечето случаи. Щом една машина не работи, ръждясва. Перото на твореца трябва да създава произведения на художественото слово, за да бъде в добра форма.

Особено внимание би трябвало да обръщаме на образователните конкурси и по възможност да се включваме в повече от тях. Най-малкото, защото те акцентират на придобиването на умения, нужни за създаването на качествен текст.  Когато се научим как се пише диалог, пейзаж, как се прави добра завръзка и кулминация, значи сме пристъпили крачка напред в процеса на авторското ни усъвършенстване.

„Аз съм гениален,  произведенията ми са перфектни, но членовете на журито са корумпирани (некадърни).“ - реплика, която чуваме постоянно. Да играем на Сърдитко Петко в случая няма нужда. Когато се натрупат няколко неуспешни опити в литературни състезания, логично е да направим диагностика на своето творческо ниво, да се консултираме със специалист, на когото имаме доверие, да се откажем или да продължим да пишем.

Наградите от конкурси не винаги са показател колко добър е един творец или не. Факт е, че участвайки в литературно състезание, ние трупаме опит, нашите текстове се четат, имената ни стават популярни.

Била съм, и в момента съм от двете страни на „барикадата“ – участник в регионални, национални и международни конкурси, но и жури в такива. Като състезател съм била и  сред наградените, и сред Не наградените. Това не ме е спряло да творя, само е било стимул да работя повече. Като жури, изчитайки множество творби, съм се запознавала с нови талантливи пера, които, макар и да не са били сред наградените, съм запомняла и после съм търсила  и техни други текстове.

Изкачването и покоряването на планински върхове не е за хора със слаби характери, на които или вятърът им е виновен, или слънцето, или облаците. Упоритост, дори инат, качествени произведения, донякъде и късмет са нужни за спечелването на литературни конкурси. Но дори да не е награден, фактът, че творецът е създал произведение и го е пуснал да се сравнява с други, вече е от голяма полза и за текста, и за автора.

Така че наградени или не – творете, тренирайте, приемайте нови литературни предизвикателства. Еверест може и да не се окаже толкова недостижим с времето.